За България

Страната е разположена на Балканския полуостров. Граничи (в км) с Румъния - 609 (от които 470 км по река Дунав), Югославия - 341, Македония - 165, Гърция - 493 и Турция - 259. Има брегова линия с Черно море - 378 км. Площта и е 110.99 хил. кв. км. Северната част на страната е заета от Долнодунавската равнина, която преминава на изток в Лудогорското и Добруджанското плато. Южно от тях по дължина на цялата страна е разположена планинската верига на Стара планина (Балкан) с най-висок връх Ботев - 2 376 м, на юг от която е по-ниската Средна гора. Между двете планини са Задбалканските котловини - Софийска, Пирдопска, Карловска, Казанлъшка и др. Централните части на Южна България са заети от Горнотракийската низина. В южните и югозападните части на страната са: най-високата на Балканския полуостров планина, Рила, с връх Мусала - 2 925 м; Пирин с връх Вихрен - 2 914 м; Родопи с връх Голям Перелик - 2 191 м; Витоша с Черни връх - 2 290 м; Беласица с връх Радомир - 2 029 м; Осоговска планина с връх Руен - 2 251 м и др. Черноморското крайбрежие в голямата си част е ниско, с обширни пясъчни ивици.

Климат - умереноконтинентален, в южните части - преходносредиземноморски. Средните температури за януари са от -2 до 2 градуса Сº в равнините и до -10 градуса Сº в планините, за юли са 19-25 градуса Сº в равнините и около 10 градуса Сº във високите части на планините. Валежи - 450-600 мм в равнините, до 1300 мм в планините. Главни реки - Дунав (470 км, гранична с Румъния), Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра (притоци на Дунав), Камчия, Марица, Места, Струма. Растителност - широколистни и иглолистни гори покриват 30 % от територията на страната. Над 1 700 м надморска височина - планински ливади и пасища.

Население - 82 400 хил. жители. Гъстота - 74.3 жители на кв. км. Естествен прираст - 5. Средна продължителност на живота - мъже - 68 години, жени - 75 години.

Етнически състав - българи - 85.8 %, турци - 9.7 %, цигани - 3.4 %, руснаци - 0.3 %, арменци - 0.2 %, други - 0.6 %.

Официален език - български. Използват се още турски и цигански.

Конфесионален състав - християни - 87.0 % (от тях православни - 98.8 %, католици - 0.6 %, униати - 0.1 %, протестанти - 0.3 %, арменогригорианци - 0,2 %, мюсюлмани - 12,7 % (от тях сунити - 92,9 %, шиити (алевити или къзълбаши) - 7.1 %, други - 0.3 %. Извън страната живеят над 2 млн. българи, главно в Украйна, Молдавия, Русия, Румъния, Югославия, Гърция, Македония2, САЩ, Канада и др. Градско население - 73 %.

Столица - София (1 110 хил. ж.). По-големи градове - Пловдив (370 хил. ж.), Варна (340 хил. ж.), Бургас (200 хил. ж.), Русе (17- хил. ж.), Стара Загора (150 хил. ж.), Плевен (130 хил. ж.), Сливен (110 хил. ж.), Добрич (100 хил. ж.).

Административно деление - 28 области - от тях 14 в Северна България - Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска, Великотърновска, Русенска, Силистренска, Разградска, Търговищка, Шуменска, Добричка, Варненска и 14 в Южна България - Бургаска, Сливенска, Ямболска, Старозагорска, Хасковска, Кърджалийска, Пловдивска, Смолянска, Пазарджишка, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка, Софийска и София-град.

По-важни исторически събития и дати - VIII в. пр. Хр. - територията е обитавана от тракийски племена; VII в. пр. Хр. - образуване на гръцки колонии по Черноморското крайбрежие - Аполония, Месембрия, Одесос и др.; V в. пр. Хр. - Одриско царство; I в. - в състава на Римската империя - римски провинции Мизия и Тракия; 395 г. - в състава на Византийската империя; VI в. - заселване на славянски племена; VII в. - заселване на прабългарите, начело с хан Аспарух, на отвоюваните от Византия територии южно от река Дунав; 681 г. - образуване славяно-българската държава със столица Плиска; 803-814 г. - хан Крум, превземане на Сердика (София), първи закон; втора половина на IХ в. - разширяване на юг и югозапад; 865 г. - приемане на християнството при княз Борис I; 885 г. - разпространение на славянобългарската писменост - дело на братята Св. Кирил и Методий; 893-917 г. - при цар Симеон - "Златен век" величие на Българската държава - столица Преслав; независима българска патриаршия; войни с Византия; 967-1018 г. - падане на България под византийска власт; 1185-1187 г. - въстание на Асен и Петър, възстановяване на Българската държава; 1204 г. - разгром на кръстоносците от цар Калоян; 1218-1241 г. - при цар Иван Асен II България има излаз на три морета - Черно, Бяло (Егейско) и Адриатическо. Възстановена е българската патриаршия; 1393 г. - падане на Търновското царство под Османска власт; 1396 г. - падане на Видинското царство под Османска власт; ХVIII-ХIХ в. - Възраждане на българския народ; 1869 г. - създаване на БРЦК - Васил Левски; 1870 г. създаване на Българската екзархия; 1876 г. - Априлско въстание; 1877-1878 г. - Руско-турска война; 3 март 1878 г. - Санстефански мирен договор - обединени са почти всички български земи - Мизия, Тракия и Македония, без Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Нижко и Лесковско; или 1878 г. - Берлински договор - разпокъсване на България на: Княжество България (васално на Османската империя, със столица София), провинция Източна Румелия (остават в Османската империя) - Солунски и Одрински вилаети. Пиротско и Вранско са дадени на Сърбия; 1879 г-1886 г. - княз Александър Батенберг; 6 септември 1885 г. - съединение на Княжество България и Източна Румелия; 1885 г. - Сръбско-българска война - победа на българските войски; 1886 г. - детрониране на Александър Батенберг; 23 юни 1887 г. - за княз е избран Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски; август-октомври 1903 г. - Илинденско и Преображенско въстание; 22 септември 1908 г. - обявяване на независимостта и на България за царство; октомври 1912 г. Балканска война, освобождаване на Южна Тракия и част от Македония, излаз на Бяло море; 1913 г. - Междусъюзническа война, България е нападната от 5 държави, загуба на територии; 1915-1918 г. - участие в Първата световна война; 1919 г. - Ньойски мирен договор - поредно ограбване на България; май 1920 г. - предаване на Западна Тракия (мандатна територия на Антантата) на Гърция; 7 септември 1940 г. - Крайовска спогодба - връщане на Южна Добруджа; април 1941 г. - освобождаване на Македония и Западна Тракия; август 1943 г. - умира цар Борис III - Обединител; 5 септември 1944 г. - СССР обявява война на България; 8 септември 1944 г. - съветските войски навлизат в страната; 9 септември 1944 г. - "народно въстание"; 8 септември 1946 г. - референдум срещу монархията; 15 септември 1946 г. - провъзгласяване на "Народна Република"; 10 ноември 1989 г. - начало на демократични промени; юни 1990 г. - първи демократични избори; март 1997 - международната организирана престъпност слага ръка на българската политика и икономика с въвеждането на МВФ; 2001 - България влиза в Гинес с избирането за министър председател на наследник на царския трон от 1944 г.

Държавно устройство - парламентарна република, начело с президент, избиран за 5 години. Постоянно действащ законодателен орган - Народно събрание от 240 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт - министерски съвет (правителство), начело с министър-председател.

Парична единица - лев (Lv) = 100 стотинки

Стопанство - индустриално-аграрна страна. Икономиката е в преходен период към пазарно стопанство. Има ограничени запаси от полезни изкопаеми - железни, оловно-цинкови, медни, уранови руди, въглища, мрамор и др. Водещи промишлени отрасли - цветна и черна металургия, машиностроене, химическа, нефтопреработвателна, циментова, дървообработваща, текстилна, обувна, хранително-вкусова (тютюнева, винопроизводство, консервна и др.). Селско стопанство - обработваемите земи заемат около 50 % от територията на страната. Главни култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, тютюн, захарно цвекло, лозя, плодове и зеленчуци и др. Има традиции в отглеждането на маслодайна роза (розово масло - около 1 т/год.), лавандула, мента и др. Животновъдство - специализира се в отглеждането на едър рогат добитък, свине, овце, домашни птици.

Транспорт - шосета - 37.3 хил. км; ж.п. линии - 6.5 хил. км (65 % електрифицирани). Морски пристанища - Варна и Бургас. Пристанища на река Дунав - Русе, Лом, Видин, Силистра и др. Международни летища - 4.

Туризъм - сравнително добре развита туристическа инфраструктура. Морски курорти - Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Елените, Слънчев бряг, Несебър, Созопол и др. Планински курорти - Пампорово, Боровец, Банско, Витоша и др. Балнеолочебни курорти (в страната има над 500 лечебни минерални извора) - Хисаря, Вършец, Велинград, Сандански и др. Годишно страната се посещава от около 4 000 хил. туристи.